Без глас
музика
Не в далечни утопии,
а в живия ден
те откривам
вълнуващ
и топло безбрежен.
Не сънувам очите ти,
те са в мен,
възродили
в сърцето ми
обич.
Озаряваш
всеки прилив аортен,
но как го усещам -
не питай...
И валиш,
а дъждът е роса,
поникнала в облак,
преосмислил
на летните бури
страстта.
Запленяваш ме
и очароваш,
като пъстро хвърчило -
дете.
Пазя те тихо
в душата си, с нежност,
дългосрочно,
а тя е небе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
