Човекът без лице
продаваше наетите си маски,
не беше характерен,
не искаше бакшиш.
Човекът без лице
се връщаше пиян,
осъден е самотник,
отвсякъде нещастник.
Човекът без лице
оставаше без глас
и без крака
в работната умора,
но искаше да не е сам.
Човекът без лице
живееше и без крила,
със скромни залци
той си прави пир,
но пак и пак, отново няма мир.
© Димитър Георгиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
