Без лице
Човекът без лице
продаваше наетите си маски,
не беше характерен,
не искаше бакшиш.
Човекът без лице
се връщаше пиян,
осъден е самотник,
отвсякъде нещастник.
Човекът без лице
оставаше без глас
и без крака
в работната умора,
но искаше да не е сам.
Човекът без лице
живееше и без крила,
със скромни залци
той си прави пир,
но пак и пак, отново няма мир.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Георгиев Всички права запазени
