Без любов
Изгубена бродя из пустошта
на моята душа,
пуста е тя без любовта.
Дълбоко в себе си тъя
толкова много слова,
които няма на кого да изрека...
Жалко е и в мен боли,
а сърцето ми отчаяно крещи
колко е самотно и безпомощно.
Птиците на любовта за мен не пеят
и пеперудите в стомаха са притихнали,
а как искам диво да се смеят,
не да са тъй болезнено мълчаливи.
Остава само чакането,
което ме убива...
Ще се надявам на чудото,
което ще ме накара да се чувствам жива...
© Ивон Цветанова All rights reserved.
