Nov 23, 2014, 11:58 AM

Без любов

  Poetry » Love
801 0 2

Изгубена бродя из пустошта

на моята душа,

пуста е тя без любовта.

Дълбоко в себе си тъя

толкова много слова,

които няма на кого да изрека...

Жалко е и в мен боли,

а сърцето ми отчаяно крещи

колко е самотно и безпомощно.

Птиците на любовта за мен не пеят

и пеперудите в стомаха са притихнали,

а как искам диво да се смеят,

не да са тъй болезнено мълчаливи.

Остава само чакането,

което ме убива...

Ще се надявам на чудото,

което ще ме накара да се чувствам жива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон Цветанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много благодаря!
  • Много тъжен и болезнен стих,
    написан от едно младо и наранено
    сърце, може би!
    Въпреки това е близък до мен и
    много ми хареса!
    Поздрави Ивон и много поводи
    да пишеш само влюбени стихове ти пожелавам!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...