Nov 23, 2014, 11:58 AM

Без любов 

  Poetry » Love
559 0 2

Изгубена бродя из пустошта

на моята душа,

пуста е тя без любовта.

Дълбоко в себе си тъя

толкова много слова,

които няма на кого да изрека...

Жалко е и в мен боли,

а сърцето ми отчаяно крещи

колко е самотно и безпомощно.

Птиците на любовта за мен не пеят

и пеперудите в стомаха са притихнали,

а как искам диво да се смеят,

не да са тъй болезнено мълчаливи.

Остава само чакането,

което ме убива...

Ще се надявам на чудото,

което ще ме накара да се чувствам жива...

© Ивон Цветанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много благодаря!
  • Много тъжен и болезнен стих,
    написан от едно младо и наранено
    сърце, може би!
    Въпреки това е близък до мен и
    много ми хареса!
    Поздрави Ивон и много поводи
    да пишеш само влюбени стихове ти пожелавам!
Random works
: ??:??