Без любов, но с много чувство
Видях в очите ти променливата крива
(и себе си видях - но заглушен).
В сърцето ти един човек умира
(след време той ще бъде прероден).
Забрави името, обесено на клоните,
а после ме потърси - без следа.
Питаш ли се как летят балоните?
С любов летят - това е свобода!
Обичаш рамките - обичаш интериорите,
във тях намираш смисъл да си цяла.
А аз съм онзи, дето търси априорите,
чрез тях доказвам колко си ми дала.
Разбираш ли защо съм като книга?
Разбираш ли какво да разбереш?
От букви съм направен - хайде, стига!
Защо се мъча - ти не можеш да четеш...
© Валери Янев All rights reserved.
