Без мен...
Съдбата реши (за кой ли път вече!)
със мен да си прави шеги...
И ме подхвана, ей тъй - отдалече,
за работа, сметки, пари...
На службата шефът във стаята влиза
и строго ме стрелка с очи:
"И нас ни застигна Световната криза!
С две думи, разбираш, нали?!"
Надявам се работа все да намеря,
но сметка пристига за ток -
трицифрена сума, такава дебела,
че, вярно, изпаднах във шок!
Да, нагло ни правят на луди калинки,
а ток ми е нужен, реших -
така се измъчих (събирах стотинки!),
но грозната сметка платих!
До тук горе-долу оправих се някак!
За после - не мисля дори...
(Вода, телефон - и те мене чакат,
и там ще ми трябват пари!)
Умувах, умувах и все не излиза -
почивка реших да си дам...
Ще гледам във хола и аз телевизор,
а слушам го - някакъв там...
У нас се оправял вече животът -
стандартът нагоре растял,
за кой път се вдигнал и средният доход -
работникът вече пестял!
Подобно безочие как да подмина?!
Кажете, какво ми е вред!
Май стягам багажа и... сбогом, Родино -
без мен продължавай напред!
© Мариела Челебиева All rights reserved.
