Без милост
Защо мълчиш?
Разкъсаха те,
разкопаха те дълбоко
до недрата -
без упойка,
къс по къс...
Отрова сипаха
и птиците умряха,
и водата тръгна мътна,
с канска злоба.
Изтръгна дънери вековни,
клони изпращяха,
повлече и децата ни
далече -
ний кълняхме.
А някои изтляха във земята
без право на живот и младост,
без право на любов...
Без милост!
Защо мълчиш?
Продадоха те
къс по къс
за три пендара,
платиха с хорска кръв и сълзи -
за мръсна власт
и похот по жени,
и още повече пари...
на онзи свят ли ще ги носят?
Изтриха паметта ти,
на децата -
без милост...
Ти мълчиш и чакаш...
Няма Бог!
Или изправяш се,
или децата си предаваш -
на копоя,
за да ги смачка
с чер ботуш!...
А време няма,
попът чака със чемшира
за онова „Амин!“.
Ковчегът общ е
и капакът пада
за нашата продадена земя -
за грош фалшив...
И милост няма!
© Геновева Симеонова All rights reserved.
