Без промяна
Изплаши се, нали? И нищо чудно,
щом ти е логическото мислене будно.
На всички правим странно впечатление,
навсякъде вече будим недоумение.
Където се логнем, във всяко сайтче
станали сме нарицателно, май че.
Нашата семейна война във чата
на всички чатъри е вече позната.
Бях скромна, но за флирт добих кураж,
стимулирана от неговия шпионаж.
Съмнителни програми в компа намирам
и така започнах шантаж да подозирам.
Цяло лято той осъмваше на скайпчето,
а на мен ми се разплакваше майчето.
Не съм чак толкова захлупена и вързана,
но от дълги години семейно съм обвързана.
Няма да си позволя безотговорно, с лека ръка,
обладана от гняв - семейството да разруша.
Или поддържам само илюзия голяма,
защото семейството ни май вече го няма.
Като че ли като съседи си живеем вече,
от чувствата отдавна сме далече.
Преди два месеца на поезия ме изби
и там нещастната ми душа се спаси.
Сядам кротко, плача, стихове пиша,
докато той чати и тихо въздиша.
Лягам, ставам - историята продължава,
ситуацията у нас все такава остава...
© Нели All rights reserved.
