не искам да сричам
разкъсани мисли
и срам да изпитвам
от брулени чувства
не ща да се вричам
на губещи дните
вървяни пътеки
и срутени къщи
а волно сред хаос
от блян и идеи
спокойно крилата
проскубани, клети
аз тихо да стеля
във бриза попътен
от смях да живея
под слънце и тътен
© Атеист Грешников All rights reserved.
Нека си седи, за да напомня на автора за важността на пунктуационното интониране!