Без път до нея...
Стерилна красота , безкраен ребус,
маслинени и яростни очи,
Лице! Едва напомнило за себе си,
коса, полята с огън от топлик.
Походка, стройна като солитери,
карибско сини дрехи от цветя,
Безкрайна нощ! Превърнала в треперене
разходката ù в тихата гора.
Стоях пред нея там и се вълнувах,
трепереше в гората всеки клон,
безкраен миг, звездите в който плуваха,
видяли те над нас там своя дом.
И всичко спря, изнизани секунди
се търсеха сред нас във водовърт,
и търсех те до следващо събуждане,
за да те видя пак... но нямах път!
© Димитър Димчев All rights reserved.
