Не се съмнявай, мила,
че още ще живеем.
В сърцата има сила
през сълзи да се смеем.
Че всяко ново утро
денят ни подарява.
А всеки ден е лустро
и в пътя ни узрява.
И всяка нощ е трудна,
че пулса проверява.
А мисълта е будна
кога се зазорява.
И вечер свещ да палим
в душевната си църква.
С очите да се галим,
сърцето да не млъква.
Когато дойде време
до края си да стигнем,
и двамата ще спреме,
и в облак ще се вдигнем.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
