Nov 21, 2019, 11:16 AM
..."без сърце" най-силно се обича...
Късно слънце раните си ближе,
вятър тънка паяжинка мята,
златни листи есен да наниже,
да накити празнично земята.
Иде зимен годеник разюбен,
носи бяла булчинска одежда.
Лунен пръстен и копнеж погубен.
В лед скована момина надежда.
С полед остър, смръщен, ядовито,
ще погледне. Хубостта девича...
Може би ще трепне жаловито,
"без сърце" най-силно се обича...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много нежна чувственост, която те натъжава, но и облагородява! Поздравявам те за разкошния стих!
-
Радвам се, че ти харесва!
-
Силно въздействаща образност и послание!
-
Благодаря, Мъдрост моя!
-
Като заклинание е. Омагьосва.Невероятница!
-
Благодаря, Дани! От сърце!
-
Финалът е страхотен, Наде! Поздравления! Голяма!
-
Благодаря, Влади!
-
Благодаря, Марианче! Вината е моя, Марийче, аз ги "изядох" (кавичките, де).😊. Благодаря, Дени!
-
Много ми хареса. Дълбоко и смислено!
-
Не отдадох нужното значение на кавичките. Сега ми е ясна мисълта ти, Наде. Понякога не виждаме и видимите неща...
-
В такива моменти все се сещам за:
Да се обеси, не да се остави... Или, колко струва една запетая.
В случая липсващи кавички. Ти, която си цялата сърце, знаеш, че без него не може да се обича, Марийче. -
Обичта извира от сърцето, тя движи кръвта и облагородява мислите ни. Трудно бих си представила, че е възможно да се обича без сърце. Зад тези твои думи е закодирано нещо друго, което не успях да разгадая. Продължавам да търся отговора на въпроса как е възможно да обичаш без туптежа на чувствата в малкото му юмруче, Наде.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
