Без талант за живот
Ходят, бродят и някак безлично
минава денят им белезникаво сив.
А нощта с нищо не е по-различна -
заспива, умира поредният спомен красив...
Не могат, не искат и нямат таланта -
животът да тръгне по-инак за тях...
Не пеят, не викат и все на аванта
живеят, копнеят и се черпят със страх...
Нечестно събират данък от тези,
различните, дето имат това,
което ги прави по-малко умрели,
дето ги кара да вдигат глава.
Страхът е запазена марка на всеки,
изградил куп мечти от картон.
И пада, и става, и иска да свети
построеният малък и тeсeн кашон...
© Десислава Танева All rights reserved.
