Забраних си да мисля за теб
и мечтите без болка изгоних.
Във сърцето си - ширнала степ -
се намерих в деня си бездомен.
Екот таен и бърза вода
разлюляха съня ми тих нощем
и превърнах се мигом в искра,
и прошепнах си: Още... и още...
Научих се да живея без тебе
и мечтите отново в съня да изгоня...
Научи ме пак деня да познавам,
по сърцето със мисли да пиша - ...