Нощта отмина и сама съм.
Безкрайно пусто е без тебе.
В завивките се свивам и унасям -
без теб денят е непотребен.
Нощта настъпва и замръзвам.
Прегръщам пустото до мене,
но от съня си се отърсвам
и пак прегръща ме студеното.
Нощта с деня се слива и обратно,
без теб дори животът спрял е,
отминал е в съня ми безвъзвратно,
а птичето от рамото - избягало.
© Мая Попова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
