Mar 23, 2025, 6:22 PM

Без теб

  Poetry » Love
264 0 0

Сам стоя във тишината,

така отдавна съм без теб.

До безкрайността на самотата

капарирал съм билет.

 

Безпощадно смачка ме съдбата,

щом остави ме без теб.

Ще намери ли кураж душата,

да разбие непробиваемия лед?

 

Върни се и хвани ме за ръката,

как ще съм не знам без теб.

Откак изчезна във мъглата

май не съм съвсем наред...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...