Без теб

Без теб е мрак. 

Без теб не съм цяла. 

Аз съм половин парче от лист хартия. 

Разтичащ се течен парафин. 

На масата има само студени следи. 

Без теб е почти тъмно.

Светлината се скри зад прозореца. 

Отражението ти се сля с тъмнината, пречупена от сърдитите слънчеви лъчи. 

Обвито е тялото ми с сенки от пепел. 

Но тази пепел е от рани, сякаш изсипани от тънък зимен Мраз. 

Не не беше земетръс.

А огромен трус. 

Това бе моето последно стихотворение. 

Но едва ли ще напиша още. 

Ако главата ми иска може да стигне до безкрая.