10.05.2025 г., 23:43

Без теб

251 0 0

Без теб е мрак. 

Без теб не съм цяла. 

Аз съм половин парче от лист хартия. 

Разтичащ се течен парафин. 

На масата има само студени следи. 

 

Без теб е почти тъмно.

Светлината се скри зад прозореца. 

Отражението ти се сля с тъмнината, пречупена от сърдитите слънчеви лъчи. 

 

Обвито е тялото ми с сенки от пепел. 

Но тази пепел е от рани, сякаш изсипани от тънък зимен Мраз. 

Не не беше земетръс.

А огромен трус. 

Това бе моето последно стихотворение. 

Но едва ли ще напиша още. 

Ако главата ми иска може да стигне до безкрая. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elena Bozhinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...