10.05.2025 г., 23:43

Без теб

249 0 0

Без теб е мрак. 

Без теб не съм цяла. 

Аз съм половин парче от лист хартия. 

Разтичащ се течен парафин. 

На масата има само студени следи. 

 

Без теб е почти тъмно.

Светлината се скри зад прозореца. 

Отражението ти се сля с тъмнината, пречупена от сърдитите слънчеви лъчи. 

 

Обвито е тялото ми с сенки от пепел. 

Но тази пепел е от рани, сякаш изсипани от тънък зимен Мраз. 

Не не беше земетръс.

А огромен трус. 

Това бе моето последно стихотворение. 

Но едва ли ще напиша още. 

Ако главата ми иска може да стигне до безкрая. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elena Bozhinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...