Без теб
Без теб е мрак.
Без теб не съм цяла.
Аз съм половин парче от лист хартия.
Разтичащ се течен парафин.
На масата има само студени следи.
Без теб е почти тъмно.
Светлината се скри зад прозореца.
Отражението ти се сля с тъмнината, пречупена от сърдитите слънчеви лъчи.
Обвито е тялото ми с сенки от пепел.
Но тази пепел е от рани, сякаш изсипани от тънък зимен Мраз.
Не не беше земетръс.
А огромен трус.
Това бе моето последно стихотворение.
Но едва ли ще напиша още.
Ако главата ми иска може да стигне до безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Elena Bozhinova Всички права запазени