10.05.2025 г., 23:43

Без теб

250 0 0

Без теб е мрак. 

Без теб не съм цяла. 

Аз съм половин парче от лист хартия. 

Разтичащ се течен парафин. 

На масата има само студени следи. 

 

Без теб е почти тъмно.

Светлината се скри зад прозореца. 

Отражението ти се сля с тъмнината, пречупена от сърдитите слънчеви лъчи. 

 

Обвито е тялото ми с сенки от пепел. 

Но тази пепел е от рани, сякаш изсипани от тънък зимен Мраз. 

Не не беше земетръс.

А огромен трус. 

Това бе моето последно стихотворение. 

Но едва ли ще напиша още. 

Ако главата ми иска може да стигне до безкрая. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elena Bozhinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...