Без теб
БЕЗ ТЕБ
Безрадостно,
безмилостно,
зловещо
се нижат безутешни дни и нощи,
последвали последната ни среща.
Аз чакам
и се питам
колко още...
© Атанас Димитров All rights reserved.
Jul 27, 2005, 10:07 PM
Comments
Comments
-
Правилно, може да се доразвие, и аз така го мислех първоначално, но ме домързя - и размекващата жега, и отвличащата политика тези дни, и (най-вече) трудността на формата, която опитвам за първи път. Както забелязваш, близкозвучащи и близки по съдържание думи от първия и последния стихове се разполагат на три реда, така че всеки да е донякъде завършен и самостоятелен. -
мисля че от това може да развиеш нещо по дълго
изглежда като част от нещо по голямо
Editor's choice
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
