Dec 23, 2007, 5:42 PM

Без теб 

  Poetry » Love
1042 0 17

               

    Като слепец, рушил и в своя дом,
                страстта от мойто тяло си отива.
                Смалявам се и чезна мълчешком,
                кръвта ми става хладна и ленива;

                напускат  ме любовните слова -
                отчаяни, докрай употребени.
                Прокудена от други, любовта
                в жалейната си дреха спря до мене...

               

    И всяка нощ за кралски пир се връща
                тъгата във духовната ми къща.

© Кети Рашева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??