Като слепец, рушил и в своя дом,
страстта от мойто тяло си отива.
Смалявам се и чезна мълчешком,
кръвта ми става хладна и ленива;
напускат ме любовните слова -
отчаяни, докрай употребени.
Прокудена от други, любовта
в жалейната си дреха спря до мене...
И всяка нощ за кралски пир се връща
тъгата във духовната ми къща.
© Кети Рашева All rights reserved.