Като слепец, рушил и в своя дом,
страстта от мойто тяло си отива.
Смалявам се и чезна мълчешком,
кръвта ми става хладна и ленива;
напускат ме любовните слова -
отчаяни, докрай употребени.
Прокудена от други, любовта
в жалейната си дреха спря до мене...
И всяка нощ за кралски пир се връща
тъгата във духовната ми къща.
© Кети Рашева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
