Без тебе
Ела и донеси ми радостта
да срещам твоя поглед мил.
Без тебе гаснех в самота,
не вярвах, че си ми простил.
Затуй, че все до тебе бях,
но криех мисли и мечти.
За нежни думи аз копнях,
но не ги изрече ти.
Какво ме спираше тогава
да ти покажа, че за мен
единствен ти покой ми даваш
и щастие във тежък ден?
Аз исках силно и горещо
любим за мен да бъдеш ти,
от първата случайна среща
заспивах нощем със мечти.
Но време за промяна няма,
отминали са много дни.
За моята любов голяма
скъп спомен само остани.
Но пак в момент на меланхолия
ще виждам твоите черти
и в паметта ще пазя погледа,
сърцето с който ми смути.
© Василена Т All rights reserved.
