Къде го виждаш новия ден..
Как искаш от мен напред да вървя?
Нима не виждаш страха, на който съм в плен...
нямам сили и воля да повдигна глава...
Къде напред да продължа?!
... мрачен и прашен е този път...
и като умираща птица кръжа,
грачейки със сетен дъх...
Не искам напред да вървя!
Не искам воля да търся във мъртво сърце...
И в душата си да откривам, че пак съм сама...
Не искам сърцето живот от чужди мечти да краде!