Детството е, казват, най-хубавият спомен,
но какво ли беше, не ми остана помен.
Кога играехме на стражари и апаши?
Кога се разделяхме на ваши и наши?
Кога тротоара до плочка описвахме?
Кога комшиите сладко пищисвахме?
Кога свършиха тези години?
Кога ни затрупаха дневните рутини?
Защо животът ме грабна така
и ми отне толкова много неща?
Отне ми радостта от играта,
отне ми смеха на устата, ...