Подлецът разкаяние не знае,
не е способен с чест да победи.
Ръцете кърши и на глас ридае
и никога не може да прости.
Сам се гордее с хитрост и заблуда,
заплита подлост в нелогичен транс.
Приписва си от другите заслуга
и то със виртуозен реверанс.
Подлецът се прокрадва и се впива
като пиявица във сочна плът.
И въпреки, че с пошлост все залива,
натрапва, че е истински и скъп.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
