Подлецът разкаяние не знае,
не е способен с чест да победи.
Ръцете кърши и на глас ридае
и никога не може да прости.
Сам се гордее с хитрост и заблуда,
заплита подлост в нелогичен транс.
Приписва си от другите заслуга
и то със виртуозен реверанс.
Подлецът се прокрадва и се впива
като пиявица във сочна плът.
И въпреки, че с пошлост все залива,
натрапва, че е истински и скъп.
© Наташа Басарова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
