Подлецът разкаяние не знае,
не е способен с чест да победи.
Ръцете кърши и на глас ридае
и никога не може да прости.
Сам се гордее с хитрост и заблуда,
заплита подлост в нелогичен транс.
Приписва си от другите заслуга
и то със виртуозен реверанс.
Подлецът се прокрадва и се впива
като пиявица във сочна плът.
И въпреки, че с пошлост все залива,
натрапва, че е истински и скъп.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
