Защо сърцето ти не чувства,
защо сковано е от вечен лед?
Защо поне веднъж не се разтупка,
когато плачех с глас за теб?
Ти имаш ли сърце, се питам,
обичал ли си някога жена?
Заставал ли си като мъж пред нея,
изпитвал ли си мъка, самота?
Защо сърцето ти не чувства,
нима е късче лед?
И питам се защо те срещнах,
защо обичам точно ТЕБ???
© Габриела Стоянова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
