Луната в сърп на сцена - осветена,
виж лампа долу мига в градски парк,
под нея - там, на пейка до чемшира -
стоеше "тя" навсякъде бе мрак.
С очи (Зорница) питаше луната,
а тя мълчеше кротка настрани.
С бездумие лекува ù тъгата
и светеха с Зорница до зори.
Луната под прожектора бледнее,
а лампата във парка зажужа -
на съмване не свети, а жълтее.
Зорница се събуди у дома.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
