Бездомник
Бездомникът в мрака се скита самотен,
бездомникът няма жена и деца,
до вчера щастливец, а днеска безроден,
бездомникът сам си избира съдба.
Ръката протяга за грам милостиня,
в контейнера бърка за хляб и вода,
бездомникът търси... намира пустиня,
миражът оазис изчезва в нощта.
На утрото нови миражи се раждат,
огряни от тъничък стрък светлина,
бездомникът крачи, в ръката притиснал
монети от „злато“, за свойта мечта.
Минават човеци... извръщат очите
шептят думи тихо, а той е до тях,
не знаят горките, че днес или утре,
те може да дойдат на същия бряг.
Бездомникът мрачно се скита самотен,
изгубил е всичко - жена и деца.
Не търси виновни, а сам се проклина,
бездомникът сам си избрал е съдба.
© Христо Костов All rights reserved.
