Бездушница
Два пръста тишина и кока-кола.
И барманът с усмивка ми наля.
Усмихнах се и аз, ужасно гола,
по мен снежецът кротко заваля.
Дори за миг не се съмнявах в рая,
а барманът все сочеше – натам...
не му се виждаше натам ни края,
ни съ́лзи носех вече... да подам.
В крак с модата бе тишината, стилна.
Къде на тоя свят подобен бар.
И хвана ме. Така ме хвана силно -
като човек напуснал кожата на звяр...
Дори за миг не се съмнявах в ада,
Основно там те учат да летиш.
Летях и падах, после само падах,
повярвах, че Земята се върти.
... Два пръста тишина и лимонада.
Пиши го равно между теб и мен.
Тирето много често все засяда
без дати, моля, по-добре "спасен".
© Красимира Чакърова All rights reserved.
