Хората са яко лицемерни и вбесени,
потънали в мрачни сиви дни.
Забавления за душичката си те намират,
но сивотата никога не спи.

Само в мрежи, изтъкани от лъжи
и чужди форми се оплитам,
незнаещ в чии очи
искрицата на истинска любов гори.

Лицемерни и коварни
зли съдби,
говорещи като кокошки
зад гърба на някакви петли!

Всички те са скрити
в ъгъла на добре оформени вселени,
но не от тях,
ами от собствената грозна сянка.

Не желаят те да чуят,
че формата е просто плюнка,
написана не от тяхната ръка
и предавана с вековна власт от длан във длан!