Безглаголна Любов
БЕЗГЛАГОЛНА ЛЮБОВ
Нес кафе от автомата.
Гара. Мирисът на влак.
И прощално сбогом в чата.
Път. Но не по Керуак.
И мъгла. Гнусливо сярна.
Студ. И вкочанен перон.
Седми коловоз за Варна.
Осми – само за фасон.
Място тридесет и пето.
И кондуктор с чер костюм.
Две-три бабки във купето.
Банички. Боза. Локум.
Две ченгета със кокарди.
С поглед – мек планински мъх.
Сбогом, мои булеварди.
Сбогом, снежни Черни връх.
Две цигари във WC-то.
Мъж. И път. И самота.
Трънено валмо в полето.
Вечен друмник по света.
© Валери Станков All rights reserved.
