Безименна
Да, правилно ме чу - "ОНАЗ".
Откакто ти така ме нарече,
разби живота ми, човече.
Така безлично към мен се отнесе,
о, как гадно само се натресе.
"ТАЗ" ли?! Я сега ме виж!
"ОНАЗ"?! А, защо мълчиш?!
Казвай! Или си глътна езика?
Не, не се мисля ни най-малко за велика.
Искам просто да го признаеш.
Ела де, или не можеш да ме познаеш.
Вече не съм просто "ОНУЙ" момиче
не съм човека, към който се отнесе като към куче.
Пораснах, не разбра ли вече?
А, недей ме гледа, не се разбира отдалече.
За теб безименна ще стана
и естествено ще потъна в забрава.
Но някой ден ще го проумееш,
че без мен не, няма как да живееш.
Заради грешката злочеста и жестока,
ти не си за мене вече "стока".
Искам само да ти кажа,
че най-доброто от себе си ще ти покажа.
Ще съжаляваш някой ден,
но жалко, вече няма ти да си до мен.
Ще си замина някога от тук,
не, няма да й правя напук.
Безименна, "ТАЗ" щом ми каза,
безцеремонно отношение към мен показа.
Няма да се съжалявам вече аз,
а ще извикам с пълен глас.
Няма вече на теб да се подчинявам
не, даже аз ще си забранявам,
въпреки че наистина много те обичам,
от сега нататък и пред себе си ще го отричам.
Без име ще си остана,
просто безименна за теб ще стана.
© Даниела Бянова All rights reserved.
