БЕЗИМЕННО
Един танцуващ дявол
по дансинга се плъзна.
Той беше... беше в бяло.
Видях го - и замръзнах.
Един нехаен дявол
открехна ми всемира.
О, Господи, повярвах!
(А знаех, че не бива...)
И ето, тоя дявол
дели с мен студ и киша,
дели душа и тяло.
И обич в него диша.
И този странен дявол
поднесе ми всемира.
Защото вярвах, вярвах...
Без „бива" и „не бива".
Един съдбовен дявол
в живота ми се плъзна...
Той и сега е в бяло...
© Радост Станчева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
