Безименно
БЕЗИМЕННО
Един танцуващ дявол
по дансинга се плъзна.
Той беше... беше в бяло.
Видях го - и замръзнах.
Един нехаен дявол
открехна ми всемира.
О, Господи, повярвах!
(А знаех, че не бива...)
И ето, тоя дявол
дели с мен студ и киша,
дели душа и тяло.
И обич в него диша.
И този странен дявол
поднесе ми всемира.
Защото вярвах, вярвах...
Без „бива" и „не бива".
Един съдбовен дявол
в живота ми се плъзна...
Той и сега е в бяло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Станчева Всички права запазени
