Безименно Твое
954
0
1
Може би за последен път ти казвам това.
Може би за последен път говоря ти така.
Може би за последен път мълча в тишината.
Може би за последен път премълчавам нещата.
Може би слънцето отново ще изгрее.
Може би птичката на клона отново ще запее.
Може би лъжа самата себе си аз.
Може би прощавам ти в този час.
Нека всичко със добро да свърши,
Нека всичко без зло се прекърши.
И сега ще бъде както досега,
сълза, усмивка, а в очите - тъгa
Вече си просто спомен тих,
дори не зная защо ти посвещавам този стих.
Приятелство от един не се създава,
но от един се разрушава.
© Ралица Велева All rights reserved.
