Кръв ще изпръска перата на огъня
и пламък отново ще погълне сълзите.
Болка нова, черна ще окове сърцето,
пепел - смъртна люлка, топла е.
Ярост облива кръвта
и в червено пак отмъщава за тъгата.
Мъката в ураган превръща се
и злото в сърцето ми ще изсуши водата.
Всяко пламъче в пепелист спомен ще живее
сякаш феникс - живота ще е в прахта.
Дивото умира, отровено от гняв
и ще оцелее единствено страха ...