Не е безмълвна самотата.
И никога самотникът не е един.
Не е мълчание или смълчаност.
Не е затихнал вятърът. И слънцето
в него не угасва.
Плътта в огъня и в забрава
никога във въглен не се превръща.
Тишината никога не ражда тишина.
Живота не умира в живот, когато
самотникът възкръсва.
Нежност не стои в окова.
Ручеи поемат мелодията нова.
разлива се самотата и облива.
Слънцето и радостта в живота
тялото покрива.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
