Безмълвни
Безмълвни
И ето ме във утрото сребристо.
Сияние ме сладко озари.
Звезди, луна и слънцето лъчисто –
в единствен миг ми всичко подари.
Безмълвни с тебе нека ний да бъдем,
но пламъкът в очите ни да грее.
Нека да не хвалим и да съдим,
а песен вътре в нас да се излее!
И ето я победата голяма –
за любовта е истински брокат.
И знам дори наблизо да те няма
към мен ще сочи вечно твоя път.
Със всеки лъч от слънцето изпратен
сълзите си ще мога да суша.
Ще ме прегръща вятърът прохладен
и зовът на твоята душа!
© Стойна Димова All rights reserved.
