Безплодна
Изгърбих се! Здраво място не ми остана!
Откак се помня, все във пръст се ровя.
На Бог се молех сили да ми дава
и плод да върже нивата сурова.
Градинката в градина преобърнах.
Градината - на нива след това.
Декари по акри умножавах,
хектарите ти... спрях да ги броя.
През девет планини вода докарах,
във рай за да превърна пустошта.
От слънцето крадях, на теб го давах.
Торих те с обич. Сях отбрани семена.
Сто ризи изгоряха по гърба ми!
Колене и пръсти - в кърви - все пълзях!
Изсъхваше потта ми в сол по кожата!
От тъмно пак до тъмно... Но не спрях!...
А ти си все така студена и безплодна! -
уж жива си, уж все ще плододаваш! -
Цъфти, ала не връзва утробата ти ялова!...
Кажи, Любов, за какво ми отмъщаваш!?!
© Светла Илиева All rights reserved.
