Сребристи и млечни, безплътни мъгли
се стелят в далечни и близки земи,
обвиват земята в напразен копнеж,
сестри на снега и елмазния скреж.
Безшумно прокрадват се в мойта душа,
с мълчание болките да заглушат
и тихо ще свирят по струните ѝ
мелодия скръбна в най-мрачните дни.
Животът без милост прегазва съдби,
светът безполезни тиради реди
и изход уж няма в порочния кръг,
по пътя единствен към Страшния съд. ...