Безпогрешно знам едно
Дали сърцето е крайпътен хан?
Едва ли! Защо тогава приютява
търговци; пътници оттук оттам,
дошли без мисъл да остават?
Такива не опитвам да задържам!
Наяжте се, напийте се и починете,
но щом решите да си тръгнете,
поне, ви моля, ме уведомете!
Да не будувам, чакайки ви след оргии,
поредното да чуя оправдание,
преглъщайки заседнало безсилие
отново да ви сипя топло ядене.
Уведомете ме! Да не стоя на прага.
И тръгвайте, по живо и по здраво!
Целувка за из път? Не се полага!
Не искам устни, ако нямам рамо!
Стопанин трябва ми, грижовен, мъдър!
Да не разпалва чуждите огньове!
Да предусеща, ако аз самата мръзна!
Сърцето ми е дом единствено за обич!
© Таня Донова All rights reserved.
