Nemirnica (Гергана С)
11 82
Dec 19, 2007, 6:29 AM

Безпомощност 

  Poetry » Other
1016 0 2

Понякога душата ми диктува,

понякога сърцето само си приказва

и без да ме пита нарежда -

гняв, любов, доброта, усмивка

и в един момент всичко избива в сълзи.

И силната аз се оказвам -

най-слаба, най-крехка в света около мен.

И като есенно листо,

изсъхнало, защото времето му е дошло,

политвам бавно от бурята във моето сърце.

Бавно, неусетно даже се издигам все по-горе,

като вихрушка в мрачен октомврийски ден.

И забравям всичко, себе си забравям,

погълната от бурята възникнала във мен.

А после бавно и полека,

като догаряш огън в непрогледен мрак

насред поляна,

всичко някак в мене спира

и все едно не беше буря, огън, дъжд и вятър,

а лек полъх на непознато чувство или страх от самота. 

© Гергана С All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Искрен стих, поздрав!
  • Не се страхувай от самотата,за да те подуши и избяга...Поздрав за стиха.Пиши още ...Имаш талант...
Random works
: ??:??