Безпомощност
Понякога душата ми диктува,
понякога сърцето само си приказва
и без да ме пита нарежда -
гняв, любов, доброта, усмивка
и в един момент всичко избива в сълзи.
И силната аз се оказвам -
най-слаба, най-крехка в света около мен.
И като есенно листо,
изсъхнало, защото времето му е дошло,
политвам бавно от бурята във моето сърце.
Бавно, неусетно даже се издигам все по-горе,
като вихрушка в мрачен октомврийски ден.
И забравям всичко, себе си забравям,
погълната от бурята възникнала във мен.
А после бавно и полека,
като догаряш огън в непрогледен мрак
насред поляна,
всичко някак в мене спира
и все едно не беше буря, огън, дъжд и вятър,
а лек полъх на непознато чувство или страх от самота.
© Гергана С All rights reserved.
