May 3, 2009, 8:04 PM

Безразличен

  Poetry » Love
941 1 1

Искам да те имам, но не мога,

нещо пречи, нещо ни дели.

Не е разликата във годините,

а това, че безразличен си към мене ти.


В мене не виждаш ти жената,

а приятелка добра.

Прегръща ме всяка нощ самотата,

сурова е тази съдба.


Понякога отричам, че те обичам,

но лъжа е това, разбери!

Противопоставям се на желанията и чувствата,

но единственият господар на сърцето ми си ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...