Нали уж ме обичаше безкрайно
и ми бе оставил своето сърце,
а ти вероятно си чакал тайно,
тайно да се сгушиш в нечии
други ръце...
Как можа така да сториш,
а уж вечно за мен щеше да се бориш!
За теб бях най-милото на света,
а къде съм сега?!
Захвърлена сред многото,
чакащи мига,в който
ти ще се върнеш и тях
целунеш и прегърнеш
Но аз не съм от тях
и няма да бъда...
няма да понеса и тази
присъда...
Няма да съм в очите на
другите "горката"
и все пак решиш ли да се върнеш
ще ти тръшна вратата
Защото си минало за мен,
забравен си,а и си от друга,
явно пленен...
Е,знай БЕЗРАЗЛИЧНА съм вече,
мое бивше любимо човече.
© Мария Стойкова All rights reserved.