Jul 9, 2007, 1:32 PM

Безсилен

  Poetry
709 0 0
Когато разбрах, че те няма,
отказвах да повярвам, че съм сам.
Изгубен в себе си, търсех
теб някъде там.
Падайки немощен в ръцете
ти, не бях толкова силен, колкото
искаха те, бягах от себе си, 
живеейки в теб.
Безсилен да променя
случващото се в моят свят,
страхувах се от обвиненията,
от омразата, която получих,
бягайки пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...