Безсилен съм без теб и гасна
Без жал ме блъскат ветрове,
по пътя ми към теб, любима.
Засипват ме и снегове,
не си отива тази зима.
Изгубих се сега в студа,
сломен от ветровете падам.
Далеч от теб и любовта
така съм сам, от болка страдам.
Аз викам силно, до безглас.
Дано ме чуеш и усетиш.
Надежда ти си в труден час
и с вяра във ума ми светиш.
В магичната си сфера пак,
почувствала ме във беда.
о, мила, погледни и знак
от мене намери с гръдта.
Безсилен съм без теб и гасна,
зова вълшебното ти име.
Ела отново, най- прекрасна
и с обич пролетна спаси ме!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
