Безследна
Като следа безследно от пясъка изчезвам.
Целуната тъй нежно от морската вълна
и сякаш не съществувам, и не съм била -
с нея се прегръщам - дълбока синя бездна.
Над мене е луна, скрита зад ветрило -
за нея чевръсто от облаци съшито.
С помощта безценна на звездите,
частица малка съм от това светило.
И пак ме няма никъде наоколо,
като рисунка съм измита от дъжда.
А искам света в ръце си да държа...
Поне ще гледам тайно от високо!
© Поли Тодорова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
