4.09.2008 г., 18:47 ч.

Безследна 

  Поезия » Друга
697 0 3

Безследна

Като следа безследно от пясъка изчезвам.

Целуната тъй нежно от морската вълна

и сякаш не съществувам, и не съм била -

с нея се прегръщам - дълбока синя бездна.

Над мене е луна, скрита зад ветрило -

за нея  чевръсто от облаци съшито.

С помощта безценна на звездите,

частица малка съм от това светило.

И пак ме няма никъде наоколо,

като рисунка съм измита от дъжда.

А искам света в ръце си  да държа...

Поне ще гледам тайно от високо!

© Поли Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??