Безследна
Безследна
Като следа безследно от пясъка изчезвам.
Целуната тъй нежно от морската вълна
и сякаш не съществувам, и не съм била -
с нея се прегръщам - дълбока синя бездна.
Над мене е луна, скрита зад ветрило -
за нея чевръсто от облаци съшито.
С помощта безценна на звездите,
частица малка съм от това светило.
И пак ме няма никъде наоколо,
като рисунка съм измита от дъжда.
А искам света в ръце си да държа...
Поне ще гледам тайно от високо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Тодорова Всички права запазени
