Безследно
БЕЗСЛЕДНО
Небето ми - пак от градушка е бременно.
И с дяволски нокти раздират гърба му светкавици.
Тъмнее пред мен и неясно е времето
къде лъкатуши живота ми - в дясно ли, в ляво ли.
Светът ми е свит като камък на гърлото,
а въздухът - тежък от всичките ми недоумия.
Дано да ми тресне посоките сбъркани,
на ледени късове град, да ме смажат куршумите,
да падна сред грешните си измерения,
на кървави вадички, нека полазя в канавката.
И нека вали оня дъжд-изкупление,
след който и стъпки от мене не биха останали.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
