Понякога се молиш, понякога крещиш

от болката на самотата,

с глътка нежност ако можеш да заспиш.

С дантелена милувка насън си помечтай

за времето, когато розите откликваха, ухаейки,

а не пробождаха окървавени мъжките сърца.

Събуждаш се от ласка, с мирис на кафе.

Поглеждаш към зората, а там: "Не се чете... "

Бележчица до ваза, окъпана в цветя:

"Не се измъчвай, Скъпи - по-лесно е: обречени на самота! "

( вдъхновено от серийка на сериала "Безследно изчезнали" на 22.06.2006)