Безследно изчезнала...
620
0
1
Понякога се молиш, понякога крещиш
от болката на самотата,
с глътка нежност ако можеш да заспиш.
С дантелена милувка насън си помечтай
за времето, когато розите откликваха, ухаейки,
а не пробождаха окървавени мъжките сърца.
Събуждаш се от ласка, с мирис на кафе.
Поглеждаш към зората, а там: "Не се чете... "
Бележчица до ваза, окъпана в цветя:
"Не се измъчвай, Скъпи - по-лесно е: обречени на самота! "
( вдъхновено от серийка на сериала "Безследно изчезнали" на 22.06.2006)
© Борислав All rights reserved.
!!!