Безсмъртни души
Планината със скалите беше вълшебна,
те образуваха форми човешки -
мъж, протегнал ръце към морето,
моли прошка за отдавна отминали грешки.
А от водата, от вълните синьо-зелени,
нещо оживяло в миг се появява
и сякаш изникнала от морските капки
една жена извива глас и запява.
Песента й е тъжна любовна история
за двама с любов непозволена,
прокълнати от хора със черни сърца
да страдат във тази земя студена.
Него превърнали в камък, вградили
душата му в скалите на планината,
нея направили самотна робиня,
в плен на морския свят и водата.
Ако някога случайно минеш от там
ще видиш замайващо видение -
една скала със душа протяга ръце
към едно приказно морско вълнение.
© Павлина Ненова All rights reserved.
