Apr 6, 2008, 10:55 AM

Безсмъртни души 

  Poetry » Love
984 0 4
 

Планината със скалите беше вълшебна,

те образуваха форми човешки -

мъж, протегнал ръце към морето,

моли прошка за отдавна отминали грешки.

 

А от водата, от вълните синьо-зелени,

нещо оживяло в миг се  появява

и сякаш изникнала от морските капки

 една жена извива глас и запява.

 

Песента й е тъжна любовна история

за двама с любов непозволена,

прокълнати от хора със черни сърца

да страдат във тази земя студена.

 

Него превърнали в камък, вградили

душата му в скалите на планината,

нея направили самотна робиня,

в плен на морския свят и  водата.

 

Ако някога случайно минеш от там

ще видиш замайващо видение -

една скала със душа протяга ръце

към едно приказно морско вълнение.

© Павлина Ненова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??